Здраейте,моят въпрос към вас е следният: съдружник съм във фирма/ООД/ с дял 5%,фирмата има просрочие по кредит.Въпроса ми е аз имам ли задължения към този кредит и доколко съм задължена към този кредит/в зависимост от дяла ми ли се определя/.И мога ли да напусна фирмата към момента,когато фирмата има задължения? Благодаря ви предварително за отговора!
Отговор:
Дружеството, в което сте съдружник е самостоятелен правен субект и като такъв то участва самостоятелно в търговския оборот и съответно самостоятелно носи отговорност за задълженията си. От въпроса Ви става ясно, че правноорганизационната му форма е ООД, т.е. дружество с ограничена отговорност, което означава че при този вид търговско дружество отговорността на отделния съдружник е ограничена до имуществената му вноска в капитала. В случая Вашата възлиза на 5 % и това е максимумът, който можете да загубите ако бъде ангажирана отговорността на Дружеството. То самото е страна по договора за заем/кредит и със своите активи и имущество ще отговаря за погасяването му. Вие като съдружник отговаряте само до размера на това, което сте инвестирали в него, а именно 5 % - ната Ви имуществена вноска. Разбира се, това важи дотолкова доколкото не сте се ангажирали лично с обезпечаването на кредита (например ако сте станали поръчител по кредита), тогава вече вашето лично имущество също би било застрашено при неизплащане на задължението. По втория Ви въпрос – напускането на съдружник по никакъв начин не е обвързано от финансовото положение на Дружеството. Съгласно чл. 125, ал. 2 - „Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.”
Консултацията е поискана от: bbby
Заявката е подадена на Jan 26, 2011
Въпрос:
Здравейте! Бих искал да ви попитам, при сключен договор за наем, в случай че фирмата е прекратила дейността си (тя е била СД), срещу кого трябва да водя дело за връщане на имота и кой ще поеме разноските. Физическите лица, били съдружници в СД ползват имота. Извършват дейността си в него ( като кафе - аперитив) чрез ООД. Благодря ви предварително.
Отговор:
На първо място, трябва да се уточни какво имате в предвид под това, че фирмата е прекратила дейността си – че е заличена като търговец, че формално все още съществува, но не развива дейност или че се е преобразувала в ООД-то, което по настоящем използва помещението. В първата хипотеза, тъй като дружеството вече не съществува като правен субект, договорът Ви за наем се прекратява по право и физическите лица, а ако те са съдружници или служители в ООД и от негово име използват имота, тогава ООД-то, използват помещението неправомерно, т.е. без правно основание. Срещу тях, съот. срещу ООД-то, можете да предявите ревандикационен иск на основание чл. 108 от Закона за собствеността, с който в качеството си на собственик да търсите възстановяване на отнето владение. Заедно с това, ако след прекратяването на договора помещението се използва при знание от Ваша страна и изрично противопоставяне, тогава по силата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД Вие можете още да търсите наемната цена за периода на неправомерното ползване и обезщетение, ако сте понесли някакви вреди от това. Във втората хипотеза, ако дружеството просто не извършва дейност, но юридически все още не е заличено като правен субект, тогава договорът Ви за наем няма да се счита за прекратен и между Вас и дружеството ще продължава да има едно валидно наемно отношение. В този случай можете да се защитите с облигационния иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК за опразване на наети помещения, който ще бъде разгледан по реда на бързото производство. Тук също като алтернатива остава възможността за предявяване на ревандикационен иск, но той ще бъде разгледан по общия ред, а не в кратките срокове на бързото производство. И третата хипотеза, правоприемство между двете дружества – ако СД се е преобразувало в ООД, то тогава ООД-то като негов универсален правоприемник ще бъде титуляр както на правата, така и на задълженията, произтичащи от наемния договор, т.е. всички претенции, които можете и искате да предявите пред СД ще бъдат допустими и за ООД-то. Що се отнася до разноските, принципът е, че страната, която загуби делото понася разноските – на първо място, своите собствени, а ако другата страна е поискала от съда – и нейните. Т.е. ответникът ще е длъжен да Ви поеме разноските само ако Вие изрично сте поискали това и съдът отсъди във Ваша полза.
Консултацията е поискана от: gergova
Заявката е подадена на Dec 7, 2010
Въпрос:
Моля за съвет.Имам образувано изпълнително дело от 2006г., въз основа на запис на заповед от 2003г.Направен ми е запор на заплатата.Въпросът ми е - мога ли да подам искане за спиране на изпълнителното дело и отписване на вземанията поради изтекла погасителна давност, съгласно чл 531 от ТЗ. ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ
Отговор:
В случая разпоредбата на чл. 531 от ТЗ не е приложима, защото тя се отнася до давностния срок, в който приносителят на записа на заповед може по съдебен ред да потърси правата си срещу издателя/платеца на книгата (в случая разбирам, че това сте Вие), който на падежа не е изплатил посочената в ценната книга сума или с други думи в този 3-годишен срок лицето в полза, на което сте издали документа, може да заведе иск срещу Вас, евентуално да Ви осъди и да започне срещу Вас производство по принудително изпълнение. Вашият кредитор е избрал по-лесния начин, тъй като към 2006 година все още съществуваха т.н. извънсъдебни изпълнителни основания, сред които и записите на заповед, при които не беше необходимо да се води исков процес и да се чака издаването и влизането в сила на съдебно решение, а направо въз основа на самия документ (записа на заповед) беше възможно да се издаде изпълнителен лист и съответно да се започне изпълнително производство, както е във Вашия случай. Т.е. чл. 531 от ТЗ е имал значение тогава, през 2006 г. с оглед на това дали към онзи момент на издаване на изпълнителния лист вземането не е било погасено по давност. Що се отнася до въпроса с давността към настоящото Ви положение – накратко, докато трае изпълнителното производство за Вас давност не тече. Чл. 116, б. в от ЗЗД казва, че давността се прекъсва със започване на производство по принудително изпълнение, което означава, че дори и преди това (преди да бъде образувано изпълнително дело срещу Вас) да е имало изтекъл някакъв давностен срок във Ваша полза, то с факта на образуването му този срок е бил заличен. А нов такъв не е започнал да тече, защото докато трае самото изпълнително производство давността се спира т.е. не тече, тъй като срещу Вас със сумите от заплатата Ви, които месечно се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, продължават да се извършват изпълнителни действия. Следователно, от 2006 г. до сега във Ваша полза не е текла давност и вземанията срещу Вас не са се преклудирали.
Консултацията е поискана от: B.Borysova-Vakavchieva
Заявката е подадена на Sep 16, 2010
Въпрос:
Здравейте! Имам следното питане: до ноември 2007 г. работех в Кремиковци АД, но ни прехвърлиха в някакво офшорно дружество??. Началото на 2008 г. понеже имах тежка бременност до раждането на сина ми бях болнични, след това както си е по закон отпуска по майчинство за отглеждане на дете до 1 год., а сега съм в отпъска по майчинство за отглегдане на дете до 2 год. Преди около 1 година колегите отново са върнати в Кремиковци АД, а аз и още няколко работници оставаме във фирмата. Днес 16.09.2010 г. разбирам, че тя е обявена в несъстоятелност на 21 август т.г., а ми дължат за 3 години платена отпуска. Още не ми е връчена заповед за съкращение. Ако изпусна законовите срокове няма да мога да получа и никакви пари от Фонд "ГАРАНТИРАНЕ ВЗЕМАНИЯТА " при НОИ. Как мога да отреагирам? П.С. извинявам се за дългия увод С уважение : Б.Борисова - Вакавчиева
Отговор:
Процедурата по отпускане на сумите от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” започва със сезирането на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. Съгласно чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя има преклузивен срок, в който работникът/служителят трябва да сезира НОИ, а именно: 1. 30-дневен срок от датата на вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятленост (виж. чл. 6) или 2. 30-дневен срок от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. С оглед на гореизложеното важен е фактът дали Вашият работодател е търговско дружество регистрирано според българското законодателство със седалище в Република България, и ако да, коя е датата на обявяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл имайте предвид, че съгласно Търговския закон, чл. 687 „Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания”. Т.е. работника/служителя се явява кредитор на работодателя си, който е в производство по несъстоятелност и неговото вземане подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
Консултацията е поискана от: Svetleto
Заявката е подадена на Jul 1, 2010
Въпрос:
dobur den.vuprosut mi e pri zaporirani smetki kak moga da si vzema bolni4en
Отговор:
Здравейте, По принцип запорирането на сметките ви (било то и на тези, по които ви превеждат трудовото възнаграждение) няма никаква връзка с възможността ви да си вземете болнични.
Консултацията е поискана от: georgi
Заявката е подадена на Jun 22, 2010
Въпрос:
Имам следния въпрос. След шестия месец на бебето бащата има ли право да ползва отпуск по бащинство. И дали това е възможно, при условие че майката е студент и не е ползвала майчинство.
Отговор:
Чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда гласи, че със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Тази разпоредба обаче е приложима само за трудовите правоотношения, т.е. ако както съпругата Ви, така и Вие самият работите по трудов договор. Това е един специфичен отпуск, предвиден в Кодекса на труда, на който има право бременна работничка/служителка. По време на ползването на този отпуск, който е в размер на 410 дни, на работничката/служителката месечно се изплащат 90% от трудовото й възнаграждение. Тoва обезщетение се изплаща не от работодателя, а от общественото осигуряване затова като предпоставка за получаването му Кодексът за социално осигуряване изисква наличие на 12 месеца осигурителен стаж за този осигурен риск (майчинство). Именно от размера на осигурителните вноски ще Ви се изчислява възнаграждението, а оттам и обезщетението. Освен това, за да можете Вие да ползвате този отпуск вместо майката, Вие също трябва да работите по трудово правоотношение, а за да може да Ви се изплаща и обезщетение, трябва също да сте осигурен (независимо дали задължително или доброволно) за този риск.
Консултацията е поискана от: Красимир Кирилов
Заявката е подадена на Jun 2, 2010
Въпрос:
Здравейте, работя във фирма АСО ПИРЕЛИ ООД охраняваща магазин Билла Благоевград. На 20.04.2010г. ми се обади регионалния мениджър на фирмата че съм временно отстранен от работа без да ми каже причината.Едва днес 02.06. рег.мениджър ми се обади и ми каза че съм уволнен от работа въз основа на чл.71 от КТ от дата 01.06. а заповедта ще ми бъде връчена на 03.06.Аз разбира се ще напиша на заповедта че възразчвам относно връчването със задна дата. От тук насетне как мога да процидирам? Благодаря за вниманието.
Отговор:
Чл. 71 КТ регламентира възможността на страната, в полза на която е уговорен срок за изпитване да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в този срок. Т.е. на първо място, за да може да има такова прекартяване Вие трябва да имате включена в трудовия договор клауза за изпитване, на второ място, срокът (който не може да е повече от 6 месеца) да не е изтекъл още и на трето, да е уговорен в полза на работодателя, за да може той валидно да направи такова волеизявление. При тези условия законът (КТ) му предоставя потестативното право едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото Ви правоотношение. Това обаче не означава, че не трябва да бъдат спазени и другите законови изисквания, които императивно уреждат процесът на прекратяване на всяко едно трудово правоотношение, тъй като трудовият договор с клауза за изпитване все пак е един нормален трудов договор. Чл. 335 КТ изрично урежда моментът на прекратяване – във Вашата хипотеза това е от получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. т.е. устното уведомяване от регионалния мениджър в случая в ирелевантно. Законово Вашето трудово правоотношение е прекратено от датата, когато заповедта Ви е била надлежно връчена (лично или по пощата), затова съвсем правомерно можете да откажете да подпишите заповед с задна дата и да настоявате за добросъвестно датиране на документа. Заедно с това, тъй като в периода от 20.04. до 03.06. Вие сте били незаконно отстранен от работа, по силата на чл. 214 КТ имате право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за съответния период, което се дължи солидарно от работодателя и от виновните длъжностни лица.
Консултацията е поискана от: xxxxx@abv.bg
Заявката е подадена на May 31, 2010
Въпрос:
Здравейте,участвах в търг за апартамент .Спечелих търга,преведох в едноседмичния срок и останалите 90% от сумата.Оказа се обаче че в деня на публичната продан длъжника не е бил вече собственик на имота.Как да процедирам оттук нататък?
Отговор:
Всъщност релевантният в случая момент е налагането на възбрана върху съответния недвижим имот, а не деня на публичната продан. Именно, за да се избегнат такива ситуации чл. 483 ГПК изискава от съдебния изпълнител преди да пристъпи към опис на имота да провери дали към момента на налагане на възбраната същият е бил собственост на длъжника. Реална възможност за съдебно отстранение има, защото за разлика от продажбата на движими вещи, за която законът изрично установява правилото, че купувачът на движимата вещ остава нейн собственик дори и тя да не е принадлежала на длъжника, то при публичната продан на недвижими имоти такова правило няма. Това от своя страна означава, че една дори и надлежно извършена продажба на имот, може да бъде развалена ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на съответния имот (във Вашия случай апартаментът) към изискуемия от закона момент. ГПК обаче, защитава Вашите права на купувач в чл. 499 от ГПК. Същият предвижда, че когато купувачът претърпи съдебно отстраняване (т.е. има влязло в сила съдебно решение, което установява, че длъжникът не е собственик на съответния имот), тогава той може да иска връщане на внесената от него цена, ако тя все още не е била изплатена на взискателите. В този случай възстановяването на съответната сума става с платежно нареждане на съдебния изпълнител. Ако обаче разпределението е било вече извършено, то тогава купувачът може да иска от всеки от взискателите включително и от длъжника това, което са получили във връзка с проданта. За целта районният съд по местонахождението на имот издава изпълнителен лист в полза на купувача. Освен това, ГПК изрично предвижда и връщане от страна на държавата или общината на платените такси по прехвърлянето.
Консултацията е поискана от: Светла
Заявката е подадена на May 19, 2010
Въпрос:
Здравейте,приятеля ми е поръчител на кредит,който не се обслужва от длъжника.Интересува ме може ли да бъде наложен запор на апартамента,тъй като 1/2 от него е на мое име,а трудовото му възнаграждение в момента покрива потребителски заем.
Отговор:
Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник, което означава че той е задължен за целия размер на задължението и то по такъв начин, че кредиторът може да насочи претенцията си както към главния длъжник, така и към поръчителя, а надлежно извършеното плащане от един от тях погасява задължението и на другия. Идеята на поръчителството е именно тази – кредиторът да се снабди с още един длъжник, от който евентуално да търси вземането си. Което означава, че ако задълженият по кредита не изплаща навреме вноските си, отговорността на Вашия приятел може да бъде ангажирана, а ако той не разполага с друго имущество или доходи, то обект на принудително изпълнение може да бъде и тази ½ от Вашия апартамент. Става въпрос само за ½ , която е собственост на приятеля Ви, но не и за Вашата, тя не е застрашена – чл.500 ГПК, когато изпълнението е насочено към съсобствен имот, опис се прави на целия имот, но за погасяване на задължението служи само частта, припадаща се на длъжника. Имотът може да бъде продаден целият, само ако останалите съсосбственици се съгласят и то писмено. Що се отнася до трудовото възнаграждение, то също може да бъде обект на принудително изпълнение. Това, че то служи и за погасяване на потребителски кредит е без значение стига да не се накърнява законово установената несеквестируема част на трудовото възнаграждение. Чл. 446, ГПК изрично посочва в различните хипотези до каква сума могат да се правят удръжки по принудитлно изпълнение и ако тези минимуми не се засягат, може да бъде наложен и запор върху възнаграждението на Вашия приятел.
Консултацията е поискана от: Генов
Заявката е подадена на May 18, 2010
Въпрос:
До скоро работих като управител (по договор за управление) на фирма с 100% чуждестранно участие (ЕООД). Договорът за управление е сключен между мен и чуждестранното юридическо лице, което е учредител на българската фирма.При прекратяването на договора ми бе подписано споразумение между мен и чуждестранното юридическо лице за сумите, които ми дължат и кога следва да ги платят. За съжаление те не изпълняват задълженията си. Срещу кого трябва да заведа дело? Срещу българската компания, на която бях управител до скоро, или директно срещу чуждата фирма (тя е с регистрация в страна от Европейския съюз). Ако делото трябва да е срещу чуждата фирма, къде трябва да се заведе делото (може ли в България, или е задължително в страната от където е компанията-майка)?
Отговор:
По принцип, щом договорът и споразумението Ви са били сключени между Вас и чуждестранното ЮЛ, то по отношение на него можете да си търсите правата и да претендирате неизпълнените задължения. Това разбира се, важи дотолкова, доколкото няма нещо друго изрично уговорено между Вас в договора за възлагане на управлението или в споразумението, което впоследствие сте сключили и което да засяга въпроси относно кое е задълженото лице, дали не трябва да се обърнете към клона, арбитражни клаузи и т. н. Също така, чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК казва, че по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на ЮЛ (вкл. и чуждестранни), исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Така че, ако задължението за изплащане на някакви суми е възложено на българския клон или има нещо друго, което го обвързва непосредствено с Вашия казус, то можете да се възползвате от улеснението, което законът Ви създава и да заведете дело срещу клона, а не срещу чуждестранното лице. Основното преимуществото в случая е, че компетентен ще е винаги българския съд и ще се прилага българското законодателство. Що се отнася до това пред кой съд и коя държава да предявите претенциите си в случай, че следва да ги насочите към чуждестранното ЮЛ, то това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно при информацията, която сте ни предоставили. Въпросът Ви се отнася вече до сферата на международното частно право, за което е необходимо да се знае съдържанието на споразумението, всякакви уговорки, които сте правили, държавата, в която е регистрирано чуждестранното ЮЛ и др. Ако желаете да споделите с нас по-подробна информация, моля, запознайте се с контактите, които сме оставили.
Консултацията е поискана от: ТАНЯ
Заявката е подадена на May 13, 2010
Въпрос:
СЪСОБСТВЕНИЧКА СЪМ НА ИМОТ ,ЗАЕДНО С МОЯТ БРАТ ВЪПРОСЪТ МИ Е МОГА ЛИ ДА ИЗВЪРША ПРОДАЖБА НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА И ТРЯБВА ЛИ НЕГОВОТО СЪГЛАСИЕ ЗА ТОВА ИМОТА КАК СЕ РАЗБИРА ДАЛИ Е ДЕЛЯЕМ
Отговор:
Съсобствеността е състояние, при което две или повече лица упражняват едновременно право на собственост върху една или повече вещи и то по такъв начин, че всеки от съсобствениците е собственик на всяка от вещите в част съответна на дела му от съсобствеността. Имайки предвид това, преди да бъде прекаратена съсобствеността чрез поделяне на имуществото или правата, Вие притежавате идеална (мислена) част от него. По отношение на тази част като собственик Вие имате всички правомощия, които се включват в правото на собственост – право на ползване, на владение и на разпореждане, които можете активно да упражнявате, вкл. и да се разпоредите с Вашата идеална част. Само че, вземайки предвид че Вашето право на собственост не е самостоятелно и наред с него и други лица имат такова, законът защитава и техните права като създава определени ограничения. Едно от тези ограничения се съдържа в чл. 33 ЗС, който изисква от съсобственика преди да пристъпи към продажба на идеална част от недвижим имот на лице, чуждо за съсобствеността, да предложи първо на другия/те съсобственик/ци закупуването на тази част и то при същите условия, при които се извършва продажбата. Ограничението се отнася само за идеална част от недвижим имот и само за продажбата като разпоредителна сделка и следователно Вие попадате в това ограничение. Едва след като брат Ви откаже (отказът трябва да бъде доказан по съответния начин: чл. 33, ал. 1 ЗС – писмени доказателства и декларация) да закупи тази идеална част, тогава можете да я предложите и на странично лице. По този начин законът защитава съсобственикът от прекалено раздробяване на имуществото и намесата на други външни лица, които биха затруднили евентуалната делба на имота. При неспазване на това ограничение, сключеният договор за покупко-продажба няма да е нищожен, а ще породи за ощетения съсобственик (брат Ви) субективното потестативно право да иска по съдебен ред разваляне на продажбеното отношение с външното за собствеността лице и заместването му в договора. Тоест в резултат на иска за изкупуване купувачът ще бъде заместен от ощетения съсобственик, който ще получи идеалната част и ще дължи продажбената цена за имота. Такъв иск може да бъде предявен в 2-месечен срок от сключване на договора или от узнаването за него. Що се отнася за делимостта на съсобственото имущество, то има значение за това дали съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба или не. Като по принцип имуществото е делимо, освен в случаите, когато е налице неделимост, а тя може да бъде неделимост по закон (напр. в определени от ЗУТ случаи, когато частите след делбата ще са по-малки от законово допустимите), по естеството на вещта (напр. автомобил, няма как да бъде разделен без да загуби свойствата си) или по предназначение (напр. общите части в етажната съсобственост, те никога не могат да бъдат предмет на делба, защото се прехвърлят заедно с обособените чсти от сградата).
Консултацията е поискана от: Пламен Колев
Заявката е подадена на May 7, 2010
Въпрос:
Имали краен срок предварителен договор за право на строеж ( същия е сключен през ноември 2007 г.)
Отговор:
По принцип предварителният договор е безсрочен договор, независимо от това какъв е окончателният договор – за прехвърляне право на собственост, учредяване право на строеж или нещо друго. Целта на един такъв договор е да гарантира, обезпечи сключването на окончателен договор, който вече в зависимост от своя предмет, да породи съответните правни последици. По своята същност предварителният договор е един организационен договор и само въз основа на него не могат да се пораждат, изменят или прекратяват права. Вярно е, че той трябва да съдържа всички съществени елементи на окончателния, но това изискаване е необходимо в случай че се упражни правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за съдебно сключване на окончателен договор. Разбира се, предварителният договор също може да бъде срочен ако страните изирично уговорят това. В този случай изтичането на срока няма да има за последица отпадането или погасяването на правото на строеж, защото такова право с предварителен договор не може да се учреди, а прекратяване на задължението да се сключи окончателен договор, предмет на който вече би могла да бъде суперфицията. Действително Закона за собствеността предвижда 5 годишен давностен срок за правото на строеж, но той се отнася за случаите, когато такова вече е учредено и не се упражнява в съответния срок (т.е. в този срок не е завършен грубият строеж на сградата). Чл. 65 ЗС също дава възможност правото на строеж да бъде ограничено със срок, след изтичането на който собствеността върху постройката да премине върху собственика на земята, но и тук става въпрос за едно вече надлежно учредено право. Затова и предварителният договор като един организационен договор, който не прехвърля права не може да бъде засеганат от тези разпоредби и съответно ще им краен срок единствено ако Вие и другата страна по него изрично сте уговорили такъв.
Консултацията е поискана от: Димитрова
Заявката е подадена на May 6, 2010
Въпрос:
СКЛЮЧИЛА СЪМ ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЗА ДВЕ ГОДИНИ.СЛЕД ТОЗИ СРОК ПОДНОВЯВАМ ДОГОВОРА ЧРЕЗ АНЕКСИ. KА 31-ВИ МАЙ СЕ НАВЪРШВАТ 8 1/2 ГОДИНИ. ВЕЧЕ 3 ГОДИНИ НАЕМАТЕЛЯТ МИ НАМИРА НАЧИН ДА НЕ НАПУСНЕ ИМОТА . СЕГА ОТНОВО ИСКА ДА БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕН ДОГОВОРА.СТРАХУВАМ СЕ, ЧЕ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА 10 ГОДИНИ ТОЙ ЩЕ ПРЕДЯВИ НЯКАКВИ ПРЕТЕНЦИИ ЗА СОБСТВЕНОСТ. ЗАСТРАШЕНО ЛИ Е МОЕТО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ?
Отговор:
Договорът за наем е един облигационен договор, който няма престационен характер, т.е. с него не могат да се прехвърлят/учредяват права и в частност право на собственост. Това е така, защото предмет на договора за наем е предоставянето на една вещ за временно ползване срещу заплащането на определена цена – чл. 228, ЗЗД, като собственикът на вещта запазва правата си върху нея, а наемателят се задължава след изтичане на срока на договора да върне същата вещ, която е получил. Следователно и срокът, за който е сключен договорът или за който е бил продължен, независимо с каква продължителност е, не може да засегне правото на собственост. Не е приложим и институтът на придобивната давност по Закона за собствеността, който дава възможност на добросъвестния владелец да придобие право на собственост върху недвижим имот за 5 години, а на недобросъвестния – за 10 години. В случая става въпрос за упражняване на владение през този период върху веща т.е. без да е налице правно основание ( напр. договор) съответното лице (владелецът) да е упражнявало лично или чрез другиго, но от негово име, фактическа власт върху веща с откритото намерение да я присвои. Наемателят обаче не е владелец, той е винаги държател. Това е така, защото на първо място наемателят държи вещта на правно основание (договорът за наем), на второ място, той действително упражнява фактическа власт върху вещта, но без намерението да я свои, тъй като като част от самия договор за наем тя му е предоставена за временно ползване. Затова и в това си качество наемателят никога не може да придобие имота по давност и Вашето право на собственост не е застрашено, независимо колко време изминало.
Консултацията е поискана от: Боян Йорданов
Заявката е подадена на Apr 20, 2010
Въпрос:
Здравейте, през октомври, 2008г. регистрирах фирма в Съединените американски щати, щата Делауеър. Фирмата има за цел търговия в интернет. Проблемът се състои в това, че не мога да получа бизнес лиценз, тъй като нямам индивидуален данъчен идентификационен номер (ITIN - Individual Taxpayer Identification Number). В продължение на дълго време изпращах запитвания до американските government служби, за да изяснят как мога да получа така необходимия данъчен номер (ITIN). Оттам ми отговориха, че за целта трябва да имам данъчно събитие (Tax Issue), и след това ще мога да кандидатствам за ITIN...но как мога да имам такова при положение, че фирмата ми няма бизнес лиценз все още - именно без този ITIN номер тя не може да бъде лицензирана?? Бих се радвал, ако можете да ми кажете как да постъпя в този случай, за да получа този номер или ако има някакъв друг начин, по който фирмата ми да получи бизнес лиценз без ITIN. Предварително Ви благодаря за помощта и отделеното време! Поздрави. Боян Йорданов
Отговор:
Здравейте! За съжаление въпросът Ви засяга въпроси, попадащи изцяло в областта на правото на САЩ. Поради това ще е необходимо да се обърнете към колега от САЩ, който ще бъде компетентен да Ви съдейства с вашия проблем. Благодаря и успех!
Консултацията е поискана от: xxxxxxxxxx@abv.bg
Заявката е подадена на Apr 9, 2010
Въпрос:
zdraveite iskam da vi popitam pora4itel sam po kredit koito ne se e pla6tal ve4e 2 meseca i ot bankata zapo4vat da tarsqt men.Kakvo mogat da mi napravqt ako nebadat vneseni vnoskite.Az v momenta sam v bolni4ni i sled tova vav mai4instvo,i nqmam ni6to na moe ime spruga mi ima kola no tq e predobita ne po vreme na braka.Razbrah sa6to 4e i bolni4en i mai4instvo nemogat da badat zaporirani, kakvo togava moje da mi se slu4i?
Отговор:
Поръчителството е форма на обезпечения, при която длъжникът и поръчителят отговарят солидарно и с цялото си (секвестируемо) имущество. Нещо повече, за кредитора не съществува задължение да насочи принудителното изпълнение първо към длъжника си и след това към поръчителя му. Той може да избере от чие имущество да се удовлетвори най-напред, защото на практика има двама длъжници за едно и също вземане. Т.е. Вие, като поръчител също отговаряте с цялото си съквестируемо имущество. Обезщетението което получавате за бременност и раждане, обаче не подлежи на принудително изпълнение. В съдебната практика преобладава това убеждение, както и Националния осигурителен институт е категоричен по въпроса. Това важи за момента, в който Вие получавате горепосоченото обезщетение. За вбъдеще, обаче при едно осъдително решение срещу Вас, кредиторът винаги може да се удовлетвори от придобити след постановяването му, движими или недвижими вещи, както и възнаграждение за труд.
Консултацията е поискана от: ot dobromir dimitrov
Заявката е подадена на Mar 25, 2010
Въпрос:
imam opredelen broi zapis na zapoved, iskam 4rez djiro da gi prehvarlq na firmata na brat mi za da moje tq da mi sabere parite kato pla6taneto nqma da e vednaga. Firmata e nova i e sazdadena samo za tazi cel. iskam da popitam kakvi sa procedurite po tozi proces kak se djirosva kakvi dogovori se sastavqt, za6toto pri konsultaciite mi s nqkolko va6i kolegi se polu4iha razli4ni mneniq ednite me uverqvat, 4e tova e lesen proces a drugite obratno, 4e e mnogo slojno obiknoven advokat moje i da sgre6i i da me obarka, 4e trqbvalo dogovorite da badat jelezni i.t.n.. Iskam kompetenten savet ot vas za da bade izvar6eno vsi4ko spored zakona sa6tevremeno i da si za6titq moite interesi. BLAGODARQ VI PREDVARITELNO
Отговор:
Няколко са нещата, на които трябва да обърнете внимание: 1. Джирото е специален търговскоправен способ за прехвърляне на т.нар. менителнични ефекти (менителница и запис на заповед). То не е единственият/задължителният способ за тяхното прехвърляне, тъй като те могат да бъдат прехвърлени и чрез различни гражданскоправни способи – цесия, правоприемство, суброгация. А в определени случай, когато върху самия запис на заповед е изписано „не на заповед” прехвърлянето може да стане единствено чрез цесия, така че, на първо място трябва да съобразите дали Вашата ценна книга не попада в това изключение. 2. В търговския оборот обаче най-масово се използва именно джирото, тъй като то има няколко основни преимущества: а) прехвърля правата такива, каквито са обективирани в документа, а не в обема, в който ги притежава прехвърлителят/джирант, което означава че ако до момента има направени някакви частични плащания, те задължително трябва да бъдат отбелязани върху лицето на самия документ, иначе ще прехвърлите цялото вземане, а не само останалата неизплатена част; б) на следващо място, всеки прехвърлител/джирант след като прехвърли/джироса записа на заповед става задължено лице по него и ако основният платец/издателят на ценната книга на падежа откаже да плати, приносителят/джиратар на записа може да иска плащане и от лицето, което му е прехвърлило ценната книга и от всички, които са се задължили преди него т.е. прехвърляйки записът на заповед, при неплащане Вие също ставате длъжник по него; в) още, в Търговския закон са предвидени улеснени варианти за защита на кредитора – ценната книга е основание за започване на заповедно производство, а въз основа на нея може да се иска и незабавно изпълнение; г) не на последно място, джирото позволява да се проследи колко пъти и на кои лица е прехвърлян записът на заповед (т.нар. верига на джирата). Затова, когато Вие или брат Ви в последствие решите да прехвърляте ценната книга това трябва да стане при спазване на изискаванията за легитимност и форма, за да не се прекъсне веригата на джирата. 3. Джирото, освен ценна книга е и едностранна сделка, която се обективира върху самия документ (записът на заповед) или върху лист, прекрепен към него (алонж) чрез подписа на прехвърлителя/джиранта. По принцип се изписва и името на лицето, на което се прехвърля/джиратаря, освен в случаите на „бланково” джиро, какъвто предполагам Вашият не е. Не трябва да бъркате джирото като едностранна сделка с договорът, който ще урежда вътрешните отношения между Вас и брат Ви респ. неговото дружество. Джирото е сделката, с която се извършва самото прехвърляне и само толкова, с него не можете да уредите други въпроси. То е абстрактна сделка, което означава, че не се интересува от това какви са отношенията между прехвърлител/ джирант и приобретател/джиратар и защо се извършва самото прехвърляне. Това са въпроси, които се уреждат с отделен договор или друга сделка и нямат отношение към джирото. Какъв ще е този договор или сделка зависи изцяло от Вас и брат Ви – може да е договор за дарение, за покупко – продажба, плащане на вече съществуващо задължение и т.н. Единствено трябва да съобразите законовите изискавания за валидността на съответния договор/сделка (форма, задължителни реквизити и т.н.). Имайте в предвид, че спазването на тези изискавания е от значение, за да породят действие уговорките на договора/сделка, а не за да породи действие джирото. Тъй като то е самостоятелна и абстрактна сделка, то ще породи действие дори и договорът/сделката, който урежда вътрешните Ви отношения да е невалиден.
Консултацията е поискана от: Васко Михайлов
Заявката е подадена на Nov 24, 2009
Въпрос:
При учредяването на правото за строеж собствениците на къщата и парцела, където предстои да се изгради новата сграда, се задължават нотариално да прехвърлят земята на строителната фирма. Условието е това да стане след като новият блок получи разрешение за ползване. Строителят от своя страна се е задължил да прехвърли земята на собствениците на жилища в новопостроения блок. Поради нехайство от страна фирмата, това не е направено веднага след като блокът е получил акт 16. Сега първоначалните собственици на двора и на несъществуващата вече къща се опитват да претендират, че земята под новопостроената сграда е тяхна. Какви правни възможности имаме за да ги принудим да изпълнят поетото от тях задължение да прехвърлят земята на фирмата или на посочени от нея лица след като е изпълнено условието сградата да има акт за ползване. Та нали срещу тази земя те вече са получили от строителя обезщетение във вид на апартаменти. Използвам тази форма на консултация защото в момента съм извън България- Благодаря
Отговор:
Поетото от собствениците на земята задължение да прехвърлят собствеността на терена, върху който е построена сградата след като тя получи акт 16, всъщност представлява един предварителен договор. Функцията на предварителния договор въобще е да обезпечи сключването на окончателен такъв, именно затова той трябва да съдържа и всички негови съществени елементи. При неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор (във Вашия случай – прехвърляне на собствеността на терена) всяка от страните по предварителния договор разполага с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С посочения член законът дава потестативното право на изправната страна да поиска сключване на окончателен договор по съдебен ред. В този случай договорът се счита сключен с влизане в сила на съдебното решение. По принцип това е и средството /искът/, с който можете да изискате от собствениците на земята да извършат прехвърлянето, за което са се задължили. Друг е въпросът, че с това право разполага единствено страната по предварителния договор, в случая – строителната фирма и то не може да бъде упраженено пряко от Вас или другите собственици на апартаменти. Разбира се, всичко това е условно, доколкото не разполагаме с по-пълна информация относно договореностите от една страна, между собствениците на земята и строителя и от друга между строителя и Вас самите като собственици на апартаменти. Възможно е, въпреки че не сте страна по първото правоотношение, Вие да се ползвате с правата на трето лице – бенефициер, което Ви дава правото самостоятелно да предявите иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, възможно е и това да не е така и единствено строителната фирма да е легитимиран ищец. В този случай, как Вие ще изискате от строителя да упражни правата си по предварителния договор зависи изцяло от вътрешните Ви отношения.
Консултацията е поискана от: Peter Yanev
Заявката е подадена на Nov 16, 2009
Въпрос:
Следният казус: През 2001 година сключих договор с фирма ***ЕООД На основание чл.70,ал1 от КТ-срок от 6 месеца-в полза на Работодателя На 01.05.2002г. преподписах нов договор чл 67,ал1,т1 от КТ-неопределено време На 13.02.2004 ми прекратиха договора, тъй като смениха името на фирмата чл 325,т1 На същия ден сключих договор по чл 67,ал1,т1 със същата фирма, но със сменено име******ЕООД 28,02,2006 Допълнително споразумение на основание чл119 от КТ 27,11,2006 отново Допълнително споразумение на основание чл 119 от КТ 31,01,2007 отново същото На 11,03,2008 по чл 325,т1 приключих работа във фирмата и започнах на друго място. Реших да се завърна отново в старата фирма на 06,07,2009 и сключих договор на основание чл 67,ал1,т1, във връзка с чл 70, ал 1 от КТ в полза на Работодателя за срок от 6 месеца. Сега ми приключиха договора на 04,11,2009 по чл 71, ал 1 На 30.11.2009 ми е последния работен ден! Въпроса ми е: Имам ли право да съдя фирмата, тъй като съм бил на постоянен трудов договор на една и съща длъжност, както и ме приеха отново, но сега съм, или по точно БИЛ със срок на изпитване. Имам ли право на обещетение, в случай, че предприема съдебен процес. Тъй като четох, че не може на една и съща длъжност в една фирма да бъда два пъти на изпитателен срок. Горе посочих целия процес, моля за помощ, благодаря. В договора ми пише следното,мога ли да се надявам на нещо, то е: Работодателят може да предложи писмено на Служителя прекратяване на трудовия договор срещу заплащане на обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Когато бях на постоянен трудов договор заплатата ми беше близо 500лв, сега, въпреки че съм на или бях на изпитателен срок, заплатата ми е близо 800лв. Осигуровките са на пълната заплата преблизително 960 брутно възнаграждение.
Отговор:
Нормата на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда, забранява сключването на трудов договор със срок на изпитване повече от веднъж между едни и същи страни и за една и съща работа. Ако Вие сте сключили такъв при първоначалното си постъпване на работа при въпросния работодател, то, независимо от броя на прекратяванията на трудовото Ви правоотношение със същия и сключването на последващи трудови договори пак с него, втори трудово договор със срок на изпитване не бива да бъде сключван. В противен случай, клаузата за изпитване в него е недействителна и не поражда действие. От гореизложеното следва, че прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на изтичане на срока за изпитване в един такъв договор е незаконно и то може да се обжалва по пред работодателя и направо съдебен ред. Срокът за предявяване на такъв иск е 2 месеца и започва да тече от момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Разбира се в така изложеното трябва да се държи сметка и за следните факти, които имат голямо правно значение: Първо: Промените, за които говорите, касаещи наименованието на Вашият работодател. Ако наред с промяна на фирменото наименование се е сменил и едноличния собственик разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ няма сила. Второ:Вторият договор, който се сключили също със клауза за изпитване. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ е приложима само, когато се касае за една и съща длъжност, т.е. с едни и същи характеристики, като трудова функция, изисквания за заемане на длъжността, и т.н.
Консултацията е поискана от: Стефанов
Заявката е подадена на Nov 16, 2009
Въпрос:
4. Здравейте! Имам следния казус и ми е необходим правен съвет! Съдружник съм в търговско дружество и моето дялово участие е най-малкото от това на всички други съдружници. Преди година се наложи дружеството да изтегли кредит и едно от условията на банката, отпускаща кредита, бе всеки един от съдружниците (без значение от дяловото му участие) да подпише договор за поръчителство с неотменяема, солидарна отговорност до пълния размер на кредита. Кредитът беше важен за дейността на дружеството и се наложи да подпиша въпреки „неблагоприатните” за мен условия. Въпрос: Възможно ли е да предпазя недвижимия си имот, който няма тежести (не е ипотекиран) от претенции на кредитора към него при евентуално бъдещо нарушаване на договора за кредит от страна на длъжника (дружеството)? Ако даря имота или го продам с договор за покупко-продажба на член от семейството ми може ли сделката да бъде атакувана в бъдеще по чл.153 от ЗЗД от страна на кредитора при условие, че към момента на сделката дружеството, на което съм поръчител, е изряден платец и няма просрочени задължения към кредитора. Действието по прехвърляне на имота може ли да се счита за ощетяващо кредитора?
Отговор:
Казусът, който описвате и въпросите, които задавате нямат еднозначен отговор. От значение е дали дружеството, за което говорите е капиталово или персонално с оглед на факта, че при капиталовите дружества, съдружниците отговарят за задълженията на дружеството до размера на участието си в капитала. От друга страна договорът за поръчителство, за който говорите, може да Ви задължава като поръчител, но е добре да се уточни до какъв размер на вземането, а също така и дали не става дума за солидарни задължения, а не за поръчителство. На кратко, необходимо е да се анализира в цялост и в детайли случая, който описвате. По повод на питането Ви за приложението на чл. 135 от ЗЗД, то кредиторът може да атакува всяка сделка на длъжника си, с която същият намалява актива или увеличава пасива на имуществото си, а в конкретния случай и на поръчителя. Дарението в общия случай попада в тази хипотеза. Специфичен е момента с несеквестируемото имущество на длъжника, което той, с цел да предпази от принудително изпълнение, симулативно (или не) прехвърля на трето лице. Според съдебната практика в такива случаи несеквестируемостта отпада и ако преди въпросната сделка имуществото не е подлежало на принудително изпълнение, то след това (естествено след уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД) може да бъде използване за удовлетворяване на кредиторовите претенции.
Консултацията е поискана от: Ангелов
Заявката е подадена на Oct 31, 2009
Въпрос:
Здравейте! Имам жилище, което е наследствено и половината е собственост на брат ми. Той си живее в собсвено жилище в друг град. В наследственото жилище, което е 50 кв. м. живеем аз, съпругата ми и сина ми. Единствено жилище ни е. През 2007 г. го ипотекирах на частно лице. Той има заложна къща, но ипотеката е направена на него, а не на фирмата му. Заема е за 20000 лв., но в нотариалния договор посочихме цифрата от 26000 лева, като 6000 лева са лихвата, която трябва да платя за 6 месеца. До сега съм изплатил 12000 лева, за които той не пожела да ми даде документ. Август месец 2009 година ЧСИ ми описа жилището. В монента тече търг за публична продан на апартамента, който приключва на 06.11.2009 г. Въпроса ми е може ли да се спре продажбата. До момента не съм подавал никакви жалби. Сумата, за която кредитора ми претендира е 30000 лева заедно с таксите. Първоначалната сума на търга е 33700 лева. Ако на търга не се достигне действителната цена на имота мога ли да спра продажбата? Благодаря предварително!
Отговор:
Проблемът във Вашия случай идва от това, че нямате никакъв документ, с който да докажете извършените до момента плащания, тъй като те всъщност представляват частично погасяване на дълга, което следва да бъде отчетено от съдия – изпълнителя. Наличието на такъв документ е задължително, защото попадате в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК относно доказването на определени обстоятелства със свидетелски показания. Друг е въпросът дори и да имахте такъв документ, доколко все още е възможно той да бъде изпозлван. Чл. 439 ГПК дава право на длъжника при едно вече започнало изпълнение да оспори вземането на взискателя, но само на такива основания, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в съответното производство, което само по себе си означава, че Вие е трябвало да се позовете/защитите в хода на това производство по издаване на изпълнителното основание (съдебно решение, заповед за изпълнение) и тази Ваша възможност е вече преклудирана. Що се отнася до цената на имота – съдия-изпълнителят е този, който определя първоначалната цена, от която започва наддаването и която се посочва в описа на имота. Според чл. 468 ГПК единственото му ограничение е тя да не е под 50 на сто от продажната цена, затова недостигането на действителната цена не е основание за спиране на проданта. В тази ситуация възможността, с която Вие разполагате, за да предпазите имота от принудително изпълнение е да внесете цялата сума по ипотеката заедно с разноските по изпълнителното дело до изтичане на срока за подаване на наддавателни предложения и на основание чл. 491 ГПК да искате прекратяване на производството.
